изплевило

Речник на българския език

1. изплевило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплевило е производна форма на изплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплевило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплевило е производна форма на изплевя (мин. деят. св. прич. ср. р.).