изплевил е

Речник на българския език

1. изплевил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевил е е производна форма на изплевя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплевил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевил е е производна форма на изплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).