изплевил
1.
изплевил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изплевил
е производна форма
на изплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изплевил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изплевил
е производна форма
на изплевя (мин. деят. св. прич. м. р.).