изплевил

Речник на българския език

1. изплевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевил е производна форма на изплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплевил — мин. деят. св. прич. м. р.

изплевил е производна форма на изплевя (мин. деят. св. прич. м. р.).