изплевял

Речник на българския език

1. изплевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевял е производна форма на изплевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплевял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевял е производна форма на изплевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплевял — мин. деят. св. прич. м. р.

изплевял е производна форма на изплевям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплевял е производна форма на изплевям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. изплевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевял е производна форма на изплевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. изплевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплевял е производна форма на изплевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).