изплевяло

Речник на българския език

1. изплевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплевяло е производна форма на изплевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплевяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплевяло е производна форма на изплевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплевяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплевяло е производна форма на изплевям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изплевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплевяло е производна форма на изплевям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. изплевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплевяло е производна форма на изплевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. изплевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплевяло е производна форма на изплевя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).