изкълча

Речник на българския език

изкъ̀лча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

изкъ̀лчиш, мин. св. изкъ̀лчих, мин. прич. изкъ̀лчил, св.вж. изкълчвам.

Грешни изписвания (7)

  • езкълча
  • езкълчъ
  • ескълча
  • ескълчъ
  • изкълчъ
  • искълча
  • искълчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-къл-ча из-къл-чим
2 лице из-къл-чиш из-къл-чи-те
3 лице из-къл-чи из-къл-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-къл-чих из-къл-чих-ме
2 лице из-къл-чи из-къл-чих-те
3 лице из-къл-чи из-къл-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-къл-чех из-къл-чех-ме
2 лице из-къл-че-ше из-къл-чех-те
3 лице из-къл-че-ше из-къл-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълчил съм изкълчила съм изкълчило съм изкълчили сме
2 лице изкълчил си изкълчила си изкълчило си изкълчили сте
3 лице изкълчил е изкълчила е изкълчило е изкълчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкълчил бях изкълчила бях изкълчило бяхме изкълчили
2 лице беше изкълчил беше изкълчила беше изкълчило бяхте изкълчили
3 лице беше изкълчил беше изкълчила беше изкълчило бяха изкълчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкълча ще изкълчим
2 лице ще изкълчиш ще изкълчите
3 лице ще изкълчи ще изкълчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкълчил ще съм изкълчила ще съм изкълчило ще сме изкълчили
2 лице ще си изкълчил ще си изкълчила ще си изкълчило ще сте изкълчили
3 лице ще е изкълчил ще е изкълчила ще е изкълчило ще са изкълчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкълча щяхме да изкълчим
2 лице щеше да изкълчиш щяхте да изкълчите
3 лице щеше да изкълчи щяха да изкълчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкълчил щях да съм изкълчила щях да съм изкълчило щяхме да сме изкълчили
2 лице щеше да си изкълчил щеше да си изкълчила щеше да си изкълчило щяхте да сте изкълчили
3 лице щеше да е изкълчил щеше да е изкълчила щеше да е изкълчило щяха да са изкълчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълчел съм изкълчела съм изкълчело съм изкълчели сме
2 лице изкълчел си изкълчела си изкълчело си изкълчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълчил съм изкълчила съм изкълчило съм изкълчили сме
2 лице изкълчил си изкълчила си изкълчило си изкълчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкълчил била съм изкълчила било съм изкълчило били сме изкълчили
2 лице бил си изкълчил била си изкълчила било си изкълчило били сте изкълчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкълча щяла съм да изкълча щяло съм да изкълча щели сме да изкълчим
2 лице щял си да изкълчиш щяла си да изкълчиш щяло си да изкълчиш щели сте да изкълчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкълчил щяла съм да съм изкълчила щяло съм да съм изкълчило щели сме да сме изкълчили
2 лице щял си да си изкълчил щяла си да си изкълчила щяло си да си изкълчило щели сте да сте изкълчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкълчил бих изкълчила бих изкълчило бихме изкълчили
2 лице би изкълчил би изкълчила би изкълчило бихте изкълчили
3 лице би изкълчил би изкълчила би изкълчило биха изкълчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-къл-чи из-къл-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-къл-чен
непълен член из-къл-че-ния
пълен член из-къл-че-ни-ят
женски род из-къл-че-на
членувано из-къл-че-на-та
среден род из-къл-че-но
членувано из-къл-че-но-то
множествено число из-къл-че-ни
членувано из-къл-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-чил
непълен член из-къл-чи-лия
пълен член из-къл-чи-ли-ят
женски род из-къл-чи-ла
членувано из-къл-чи-ла-та
среден род из-къл-чи-ло
членувано из-къл-чи-ло-то
множествено число из-къл-чи-ли
членувано из-къл-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-чел
женски род из-къл-че-ла
среден род из-къл-че-ло
множествено число из-къл-че-ли