изкълчил е

Речник на българския език

1. изкълчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълчил е е производна форма на изкълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълчил е е производна форма на изкълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).