изкълчил

Речник на българския език

1. изкълчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълчил е производна форма на изкълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкълчил е производна форма на изкълча (мин. деят. св. прич. м. р.).