изкълчело

Речник на българския език

1. изкълчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълчело е производна форма на изкълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкълчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкълчело е производна форма на изкълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).