изкълчвам

Речник на българския език

изкъ̀лчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкъ̀лчваш, несв. и изкъ̀лча, св.
1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката.
2. Прен. Преиначавам, изопачавам факти, истина, съзнание и под.
изкълчвам се/изкълча се. — Измества ми се кост в ставата.

Грешни изписвания (7)

  • езкълчвам
  • езкълчвъм
  • ескълчвам
  • ескълчвъм
  • изкълчвъм
  • искълчвам
  • искълчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-къл-ч-вам из-къл-ч-ва-ме
2 лице из-къл-ч-ваш из-къл-ч-ва-те
3 лице из-къл-ч-ва из-къл-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-къл-ч-вах из-къл-ч-вах-ме
2 лице из-къл-ч-ва из-къл-ч-вах-те
3 лице из-къл-ч-ва из-къл-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-къл-ч-вах из-къл-ч-вах-ме
2 лице из-къл-ч-ва-ше из-къл-ч-вах-те
3 лице из-къл-ч-ва-ше из-къл-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълчвал съм изкълчвала съм изкълчвало съм изкълчвали сме
2 лице изкълчвал си изкълчвала си изкълчвало си изкълчвали сте
3 лице изкълчвал е изкълчвала е изкълчвало е изкълчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкълчвал бях изкълчвала бях изкълчвало бяхме изкълчвали
2 лице беше изкълчвал беше изкълчвала беше изкълчвало бяхте изкълчвали
3 лице беше изкълчвал беше изкълчвала беше изкълчвало бяха изкълчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкълчвам ще изкълчваме
2 лице ще изкълчваш ще изкълчвате
3 лице ще изкълчва ще изкълчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкълчвал ще съм изкълчвала ще съм изкълчвало ще сме изкълчвали
2 лице ще си изкълчвал ще си изкълчвала ще си изкълчвало ще сте изкълчвали
3 лице ще е изкълчвал ще е изкълчвала ще е изкълчвало ще са изкълчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкълчвам щяхме да изкълчваме
2 лице щеше да изкълчваш щяхте да изкълчвате
3 лице щеше да изкълчва щяха да изкълчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкълчвал щях да съм изкълчвала щях да съм изкълчвало щяхме да сме изкълчвали
2 лице щеше да си изкълчвал щеше да си изкълчвала щеше да си изкълчвало щяхте да сте изкълчвали
3 лице щеше да е изкълчвал щеше да е изкълчвала щеше да е изкълчвало щяха да са изкълчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълчвал съм изкълчвала съм изкълчвало съм изкълчвали сме
2 лице изкълчвал си изкълчвала си изкълчвало си изкълчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълчвал съм изкълчвала съм изкълчвало съм изкълчвали сме
2 лице изкълчвал си изкълчвала си изкълчвало си изкълчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкълчвал била съм изкълчвала било съм изкълчвало били сме изкълчвали
2 лице бил си изкълчвал била си изкълчвала било си изкълчвало били сте изкълчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкълчвам щяла съм да изкълчвам щяло съм да изкълчвам щели сме да изкълчваме
2 лице щял си да изкълчваш щяла си да изкълчваш щяло си да изкълчваш щели сте да изкълчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкълчвал щяла съм да съм изкълчвала щяло съм да съм изкълчвало щели сме да сме изкълчвали
2 лице щял си да си изкълчвал щяла си да си изкълчвала щяло си да си изкълчвало щели сте да сте изкълчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкълчвал бих изкълчвала бих изкълчвало бихме изкълчвали
2 лице би изкълчвал би изкълчвала би изкълчвало бихте изкълчвали
3 лице би изкълчвал би изкълчвала би изкълчвало биха изкълчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-къл-ч-вай из-къл-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-къл-ч-ван
непълен член из-къл-ч-ва-ния
пълен член из-къл-ч-ва-ни-ят
женски род из-къл-ч-ва-на
членувано из-къл-ч-ва-на-та
среден род из-къл-ч-ва-но
членувано из-къл-ч-ва-но-то
множествено число из-къл-ч-ва-ни
членувано из-къл-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-ч-вал
непълен член из-къл-ч-ва-лия
пълен член из-къл-ч-ва-ли-ят
женски род из-къл-ч-ва-ла
членувано из-къл-ч-ва-ла-та
среден род из-къл-ч-ва-ло
членувано из-къл-ч-ва-ло-то
множествено число из-къл-ч-ва-ли
членувано из-къл-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-ч-вал
женски род из-къл-ч-ва-ла
среден род из-къл-ч-ва-ло
множествено число из-къл-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-ч-ващ
непълен член из-къл-ч-ва-щия
пълен член из-къл-ч-ва-щи-ят
женски род из-къл-ч-ва-ща
членувано из-къл-ч-ва-ща-та
среден род из-къл-ч-ва-що
членувано из-къл-ч-ва-що-то
множествено число из-къл-ч-ва-щи
членувано из-къл-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-къл-ч-вай-ки