изкълчвал

Речник на българския език

1. изкълчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълчвал е производна форма на изкълчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълчвал е производна форма на изкълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкълчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкълчвал е производна форма на изкълчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкълчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкълчвал е производна форма на изкълчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).