изкълчвало

Речник на българския език

1. изкълчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълчвало е производна форма на изкълчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкълчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълчвало е производна форма на изкълчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкълчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкълчвало е производна форма на изкълчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкълчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкълчвало е производна форма на изкълчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).