изкривявам

Речник на българския език

изкривя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкривя̀ваш, несв. и изкривя̀, св.
1. Какво. Правя крив по форма. Изкривявам линията.
2. Какво. Кривя един път или няколко пъти по един. Изкриви поглед към нея.
3. Прен. Изопачавам, преиначавам истина, факти и под. Вестниците изкривяват фактите.
изкривявам се/изкривя се. 1. — Ставам крив по форма. От влагата дъските се изкривиха.
2. Ставам извит, наклонен, раздвижен. Кракът ми се изкриви. Физиономията му се изкриви.
същ. изкривя̀ване, ср.

Грешни изписвания (15)

  • езкревявам
  • езкревявъм
  • езкривявам
  • езкривявъм
  • ескревявам
  • ескревявъм
  • ескривявам
  • ескривявъм
  • изкревявам
  • изкревявъм
  • изкривявъм
  • искревявам
  • искревявъм
  • искривявам
  • искривявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-ри-вя-вам из-к-ри-вя-ва-ме
2 лице из-к-ри-вя-ваш из-к-ри-вя-ва-те
3 лице из-к-ри-вя-ва из-к-ри-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ри-вя-вах из-к-ри-вя-вах-ме
2 лице из-к-ри-вя-ва из-к-ри-вя-вах-те
3 лице из-к-ри-вя-ва из-к-ри-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ри-вя-вах из-к-ри-вя-вах-ме
2 лице из-к-ри-вя-ва-ше из-к-ри-вя-вах-те
3 лице из-к-ри-вя-ва-ше из-к-ри-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкривявал съм изкривявала съм изкривявало съм изкривявали сме
2 лице изкривявал си изкривявала си изкривявало си изкривявали сте
3 лице изкривявал е изкривявала е изкривявало е изкривявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкривявал бях изкривявала бях изкривявало бяхме изкривявали
2 лице беше изкривявал беше изкривявала беше изкривявало бяхте изкривявали
3 лице беше изкривявал беше изкривявала беше изкривявало бяха изкривявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкривявам ще изкривяваме
2 лице ще изкривяваш ще изкривявате
3 лице ще изкривява ще изкривяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкривявал ще съм изкривявала ще съм изкривявало ще сме изкривявали
2 лице ще си изкривявал ще си изкривявала ще си изкривявало ще сте изкривявали
3 лице ще е изкривявал ще е изкривявала ще е изкривявало ще са изкривявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкривявам щяхме да изкривяваме
2 лице щеше да изкривяваш щяхте да изкривявате
3 лице щеше да изкривява щяха да изкривяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкривявал щях да съм изкривявала щях да съм изкривявало щяхме да сме изкривявали
2 лице щеше да си изкривявал щеше да си изкривявала щеше да си изкривявало щяхте да сте изкривявали
3 лице щеше да е изкривявал щеше да е изкривявала щеше да е изкривявало щяха да са изкривявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкривявал съм изкривявала съм изкривявало съм изкривявали сме
2 лице изкривявал си изкривявала си изкривявало си изкривявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкривявал съм изкривявала съм изкривявало съм изкривявали сме
2 лице изкривявал си изкривявала си изкривявало си изкривявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкривявал била съм изкривявала било съм изкривявало били сме изкривявали
2 лице бил си изкривявал била си изкривявала било си изкривявало били сте изкривявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкривявам щяла съм да изкривявам щяло съм да изкривявам щели сме да изкривяваме
2 лице щял си да изкривяваш щяла си да изкривяваш щяло си да изкривяваш щели сте да изкривявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкривявал щяла съм да съм изкривявала щяло съм да съм изкривявало щели сме да сме изкривявали
2 лице щял си да си изкривявал щяла си да си изкривявала щяло си да си изкривявало щели сте да сте изкривявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкривявал бих изкривявала бих изкривявало бихме изкривявали
2 лице би изкривявал би изкривявала би изкривявало бихте изкривявали
3 лице би изкривявал би изкривявала би изкривявало биха изкривявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-ри-вя-вай из-к-ри-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-ри-вя-ван
непълен член из-к-ри-вя-ва-ния
пълен член из-к-ри-вя-ва-ни-ят
женски род из-к-ри-вя-ва-на
членувано из-к-ри-вя-ва-на-та
среден род из-к-ри-вя-ва-но
членувано из-к-ри-вя-ва-но-то
множествено число из-к-ри-вя-ва-ни
членувано из-к-ри-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ри-вя-вал
непълен член из-к-ри-вя-ва-лия
пълен член из-к-ри-вя-ва-ли-ят
женски род из-к-ри-вя-ва-ла
членувано из-к-ри-вя-ва-ла-та
среден род из-к-ри-вя-ва-ло
членувано из-к-ри-вя-ва-ло-то
множествено число из-к-ри-вя-ва-ли
членувано из-к-ри-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ри-вя-вал
женски род из-к-ри-вя-ва-ла
среден род из-к-ри-вя-ва-ло
множествено число из-к-ри-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ри-вя-ващ
непълен член из-к-ри-вя-ва-щия
пълен член из-к-ри-вя-ва-щи-ят
женски род из-к-ри-вя-ва-ща
членувано из-к-ри-вя-ва-ща-та
среден род из-к-ри-вя-ва-що
членувано из-к-ри-вя-ва-що-то
множествено число из-к-ри-вя-ва-щи
членувано из-к-ри-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-к-ри-вя-вай-ки