изкълчи

Речник на българския език

1. изкълчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкълчи е производна форма на изкълча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкълчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкълчи е производна форма на изкълча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкълчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкълчи е производна форма на изкълча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкълчи — повелително наклонение, ед. ч.

изкълчи е производна форма на изкълча (повелително наклонение, ед. ч.).