изкълчели

Речник на българския език

1. изкълчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкълчели е производна форма на изкълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкълчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкълчели е производна форма на изкълча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).