изкалъпя

Речник на българския език

изкалъ̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изкалъ̀пиш, мин. св. изкалъ̀пих, мин. прич. изкалъ̀пил, св.вж. изкалъпвам.

Грешни изписвания (3)

  • изкълъпя
  • искалъпя
  • искълъпя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ка-лъ-пя из-ка-лъ-пим
2 лице из-ка-лъ-пиш из-ка-лъ-пи-те
3 лице из-ка-лъ-пи из-ка-лъ-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ка-лъ-пих из-ка-лъ-пих-ме
2 лице из-ка-лъ-пи из-ка-лъ-пих-те
3 лице из-ка-лъ-пи из-ка-лъ-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ка-лъ-пех из-ка-лъ-пех-ме
2 лице из-ка-лъ-пе-ше из-ка-лъ-пех-те
3 лице из-ка-лъ-пе-ше из-ка-лъ-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкалъпил съм изкалъпила съм изкалъпило съм изкалъпили сме
2 лице изкалъпил си изкалъпила си изкалъпило си изкалъпили сте
3 лице изкалъпил е изкалъпила е изкалъпило е изкалъпили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкалъпил бях изкалъпила бях изкалъпило бяхме изкалъпили
2 лице беше изкалъпил беше изкалъпила беше изкалъпило бяхте изкалъпили
3 лице беше изкалъпил беше изкалъпила беше изкалъпило бяха изкалъпили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкалъпя ще изкалъпим
2 лице ще изкалъпиш ще изкалъпите
3 лице ще изкалъпи ще изкалъпят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкалъпил ще съм изкалъпила ще съм изкалъпило ще сме изкалъпили
2 лице ще си изкалъпил ще си изкалъпила ще си изкалъпило ще сте изкалъпили
3 лице ще е изкалъпил ще е изкалъпила ще е изкалъпило ще са изкалъпили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкалъпя щяхме да изкалъпим
2 лице щеше да изкалъпиш щяхте да изкалъпите
3 лице щеше да изкалъпи щяха да изкалъпят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкалъпил щях да съм изкалъпила щях да съм изкалъпило щяхме да сме изкалъпили
2 лице щеше да си изкалъпил щеше да си изкалъпила щеше да си изкалъпило щяхте да сте изкалъпили
3 лице щеше да е изкалъпил щеше да е изкалъпила щеше да е изкалъпило щяха да са изкалъпили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкалъпел съм изкалъпела съм изкалъпело съм изкалъпели сме
2 лице изкалъпел си изкалъпела си изкалъпело си изкалъпели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкалъпил съм изкалъпила съм изкалъпило съм изкалъпили сме
2 лице изкалъпил си изкалъпила си изкалъпило си изкалъпили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкалъпил била съм изкалъпила било съм изкалъпило били сме изкалъпили
2 лице бил си изкалъпил била си изкалъпила било си изкалъпило били сте изкалъпили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкалъпя щяла съм да изкалъпя щяло съм да изкалъпя щели сме да изкалъпим
2 лице щял си да изкалъпиш щяла си да изкалъпиш щяло си да изкалъпиш щели сте да изкалъпите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкалъпил щяла съм да съм изкалъпила щяло съм да съм изкалъпило щели сме да сме изкалъпили
2 лице щял си да си изкалъпил щяла си да си изкалъпила щяло си да си изкалъпило щели сте да сте изкалъпили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкалъпил бих изкалъпила бих изкалъпило бихме изкалъпили
2 лице би изкалъпил би изкалъпила би изкалъпило бихте изкалъпили
3 лице би изкалъпил би изкалъпила би изкалъпило биха изкалъпили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ка-лъ-пи из-ка-лъ-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ка-лъ-пен
непълен член из-ка-лъ-пе-ния
пълен член из-ка-лъ-пе-ни-ят
женски род из-ка-лъ-пе-на
членувано из-ка-лъ-пе-на-та
среден род из-ка-лъ-пе-но
членувано из-ка-лъ-пе-но-то
множествено число из-ка-лъ-пе-ни
членувано из-ка-лъ-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ка-лъ-пил
непълен член из-ка-лъ-пи-лия
пълен член из-ка-лъ-пи-ли-ят
женски род из-ка-лъ-пи-ла
членувано из-ка-лъ-пи-ла-та
среден род из-ка-лъ-пи-ло
членувано из-ка-лъ-пи-ло-то
множествено число из-ка-лъ-пи-ли
членувано из-ка-лъ-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ка-лъ-пел
женски род из-ка-лъ-пе-ла
среден род из-ка-лъ-пе-ло
множествено число из-ка-лъ-пе-ли