изкалъпел е

Речник на българския език

1. изкалъпел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкалъпел е е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).