изкалъпел

Речник на българския език

1. изкалъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкалъпел е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкалъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкалъпел е производна форма на изкалъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).