изкалъпело

Речник на българския език

1. изкалъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкалъпело е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкалъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкалъпело е производна форма на изкалъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).