изкалъпило

Речник на българския език

1. изкалъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкалъпило е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкалъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкалъпило е производна форма на изкалъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).