изкалъпела

Речник на българския език

1. изкалъпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкалъпела е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкалъпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкалъпела е производна форма на изкалъпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).