изкалъпил си

Речник на българския език

1. изкалъпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкалъпил си е производна форма на изкалъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкалъпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкалъпил си е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).