издивявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ди-вя-вам	из-ди-вя-ва-ме
2 лице	из-ди-вя-ваш	из-ди-вя-ва-те
3 лице	из-ди-вя-ва	из-ди-вя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ди-вя-вах	из-ди-вя-вах-ме
2 лице	из-ди-вя-ва	из-ди-вя-вах-те
3 лице	из-ди-вя-ва	из-ди-вя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ди-вя-вах	из-ди-вя-вах-ме
2 лице	из-ди-вя-ва-ше	из-ди-вя-вах-те
3 лице	из-ди-вя-ва-ше	из-ди-вя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издивявал съм	издивявала съм	издивявало съм	издивявали сме
2 лице	издивявал си	издивявала си	издивявало си	издивявали сте
3 лице	издивявал е	издивявала е	издивявало е	издивявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях издивявал	бях издивявала	бях издивявало	бяхме издивявали
2 лице	беше издивявал	беше издивявала	беше издивявало	бяхте издивявали
3 лице	беше издивявал	беше издивявала	беше издивявало	бяха издивявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще издивявам	ще издивяваме
2 лице	ще издивяваш	ще издивявате
3 лице	ще издивява	ще издивяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм издивявал	ще съм издивявала	ще съм издивявало	ще сме издивявали
2 лице	ще си издивявал	ще си издивявала	ще си издивявало	ще сте издивявали
3 лице	ще е издивявал	ще е издивявала	ще е издивявало	ще са издивявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да издивявам	щяхме да издивяваме
2 лице	щеше да издивяваш	щяхте да издивявате
3 лице	щеше да издивява	щяха да издивяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм издивявал	щях да съм издивявала	щях да съм издивявало	щяхме да сме издивявали
2 лице	щеше да си издивявал	щеше да си издивявала	щеше да си издивявало	щяхте да сте издивявали
3 лице	щеше да е издивявал	щеше да е издивявала	щеше да е издивявало	щяха да са издивявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издивявал съм	издивявала съм	издивявало съм	издивявали сме
2 лице	издивявал си	издивявала си	издивявало си	издивявали сте
3 лице	из-ди-вя-вал издивявал е	из-ди-вя-ва-ла издивявала е	из-ди-вя-ва-ло издивявало е	из-ди-вя-ва-ли издивявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	издивявал съм	издивявала съм	издивявало съм	издивявали сме
2 лице	издивявал си	издивявала си	издивявало си	издивявали сте
3 лице	из-ди-вя-вал издивявал е	из-ди-вя-ва-ла издивявала е	из-ди-вя-ва-ло издивявало е	из-ди-вя-ва-ли издивявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм издивявал	била съм издивявала	било съм издивявало	били сме издивявали
2 лице	бил си издивявал	била си издивявала	било си издивявало	били сте издивявали
3 лице	бил издивявал бил е издивявал	била издивявала била е издивявала	било издивявало било е издивявало	били издивявали били са издивявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да издивявам	щяла съм да издивявам	щяло съм да издивявам	щели сме да издивяваме
2 лице	щял си да издивяваш	щяла си да издивяваш	щяло си да издивяваш	щели сте да издивявате
3 лице	щял да издивява щял е да издивява	щяла да издивява щяла е да издивява	щяло да издивява щяло е да издивява	щели да издивяват щели са да издивяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм издивявал	щяла съм да съм издивявала	щяло съм да съм издивявало	щели сме да сме издивявали
2 лице	щял си да си издивявал	щяла си да си издивявала	щяло си да си издивявало	щели сте да сте издивявали
3 лице	щял да е издивявал щял е да е издивявал	щяла да е издивявала щяла е да е издивявала	щяло да е издивявало щяло е да е издивявало	щели да са издивявали щели са да са издивявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих издивявал	бих издивявала	бих издивявало	бихме издивявали
2 лице	би издивявал	би издивявала	би издивявало	бихте издивявали
3 лице	би издивявал	би издивявала	би издивявало	биха издивявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-ди-вя-вай	из-ди-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-ди-вя-вал
		непълен член	из-ди-вя-ва-лия
		пълен член	из-ди-вя-ва-ли-ят
	женски род		из-ди-вя-ва-ла
		членувано	из-ди-вя-ва-ла-та
	среден род		из-ди-вя-ва-ло
		членувано	из-ди-вя-ва-ло-то
множествено число			из-ди-вя-ва-ли
		членувано	из-ди-вя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-ди-вя-вал
	женски род	из-ди-вя-ва-ла
	среден род	из-ди-вя-ва-ло
множествено число		из-ди-вя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-ди-вя-ващ
		непълен член	из-ди-вя-ва-щия
		пълен член	из-ди-вя-ва-щи-ят
	женски род		из-ди-вя-ва-ща
		членувано	из-ди-вя-ва-ща-та
	среден род		из-ди-вя-ва-що
		членувано	из-ди-вя-ва-що-то
множествено число			из-ди-вя-ва-щи
		членувано	из-ди-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ди-вя-вай-ки