бил съм издивявал

Речник на българския език

1. бил съм издивявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм издивявал е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).