издивявало съм

Речник на българския език

1. издивявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

издивявало съм е производна форма на издивявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. издивявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

издивявало съм е производна форма на издивявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. издивявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

издивявало съм е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).