издивявал е

Речник на българския език

1. издивявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издивявал е е производна форма на издивявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издивявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издивявал е е производна форма на издивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издивявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издивявал е е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).