издивявал съм

Речник на българския език

1. издивявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издивявал съм е производна форма на издивявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издивявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издивявал съм е производна форма на издивявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. издивявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издивявал съм е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).