издивявал

Речник на българския език

1. издивявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издивявал е производна форма на издивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издивявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издивявал е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издивявал — мин. деят. св. прич. м. р.

издивявал е производна форма на издивявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издивявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издивявал е производна форма на издивявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).