издивявал си

Речник на българския език

1. издивявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издивявал си е производна форма на издивявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издивявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издивявал си е производна форма на издивявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издивявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издивявал си е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).