избрулвам

Речник на българския език

избру̀лвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езбрулвам
  • езбрулвъм
  • избрулвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-б-рул-вам из-б-рул-ва-ме
2 лице из-б-рул-ваш из-б-рул-ва-те
3 лице из-б-рул-ва из-б-рул-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-б-рул-вах из-б-рул-вах-ме
2 лице из-б-рул-ва из-б-рул-вах-те
3 лице из-б-рул-ва из-б-рул-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-б-рул-вах из-б-рул-вах-ме
2 лице из-б-рул-ва-ше из-б-рул-вах-те
3 лице из-б-рул-ва-ше из-б-рул-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулвал съм избрулвала съм избрулвало съм избрулвали сме
2 лице избрулвал си избрулвала си избрулвало си избрулвали сте
3 лице избрулвал е избрулвала е избрулвало е избрулвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избрулвал бях избрулвала бях избрулвало бяхме избрулвали
2 лице беше избрулвал беше избрулвала беше избрулвало бяхте избрулвали
3 лице беше избрулвал беше избрулвала беше избрулвало бяха избрулвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избрулвам ще избрулваме
2 лице ще избрулваш ще избрулвате
3 лице ще избрулва ще избрулват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избрулвал ще съм избрулвала ще съм избрулвало ще сме избрулвали
2 лице ще си избрулвал ще си избрулвала ще си избрулвало ще сте избрулвали
3 лице ще е избрулвал ще е избрулвала ще е избрулвало ще са избрулвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избрулвам щяхме да избрулваме
2 лице щеше да избрулваш щяхте да избрулвате
3 лице щеше да избрулва щяха да избрулват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избрулвал щях да съм избрулвала щях да съм избрулвало щяхме да сме избрулвали
2 лице щеше да си избрулвал щеше да си избрулвала щеше да си избрулвало щяхте да сте избрулвали
3 лице щеше да е избрулвал щеше да е избрулвала щеше да е избрулвало щяха да са избрулвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулвал съм избрулвала съм избрулвало съм избрулвали сме
2 лице избрулвал си избрулвала си избрулвало си избрулвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулвал съм избрулвала съм избрулвало съм избрулвали сме
2 лице избрулвал си избрулвала си избрулвало си избрулвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избрулвал била съм избрулвала било съм избрулвало били сме избрулвали
2 лице бил си избрулвал била си избрулвала било си избрулвало били сте избрулвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избрулвам щяла съм да избрулвам щяло съм да избрулвам щели сме да избрулваме
2 лице щял си да избрулваш щяла си да избрулваш щяло си да избрулваш щели сте да избрулвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избрулвал щяла съм да съм избрулвала щяло съм да съм избрулвало щели сме да сме избрулвали
2 лице щял си да си избрулвал щяла си да си избрулвала щяло си да си избрулвало щели сте да сте избрулвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избрулвал бих избрулвала бих избрулвало бихме избрулвали
2 лице би избрулвал би избрулвала би избрулвало бихте избрулвали
3 лице би избрулвал би избрулвала би избрулвало биха избрулвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-б-рул-вай из-б-рул-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-б-рул-ван
непълен член из-б-рул-ва-ния
пълен член из-б-рул-ва-ни-ят
женски род из-б-рул-ва-на
членувано из-б-рул-ва-на-та
среден род из-б-рул-ва-но
членувано из-б-рул-ва-но-то
множествено число из-б-рул-ва-ни
членувано из-б-рул-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-рул-вал
непълен член из-б-рул-ва-лия
пълен член из-б-рул-ва-ли-ят
женски род из-б-рул-ва-ла
членувано из-б-рул-ва-ла-та
среден род из-б-рул-ва-ло
членувано из-б-рул-ва-ло-то
множествено число из-б-рул-ва-ли
членувано из-б-рул-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-рул-вал
женски род из-б-рул-ва-ла
среден род из-б-рул-ва-ло
множествено число из-б-рул-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-рул-ващ
непълен член из-б-рул-ва-щия
пълен член из-б-рул-ва-щи-ят
женски род из-б-рул-ва-ща
членувано из-б-рул-ва-ща-та
среден род из-б-рул-ва-що
членувано из-б-рул-ва-що-то
множествено число из-б-рул-ва-щи
членувано из-б-рул-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-б-рул-вай-ки