избрулвал съм

Речник на българския език

1. избрулвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулвал съм е производна форма на избрулвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулвал съм е производна форма на избрулвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избрулвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулвал съм е производна форма на избрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).