избрулвал

Речник на българския език

1. избрулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулвал е производна форма на избрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулвал е производна форма на избрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избрулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избрулвал е производна форма на избрулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избрулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избрулвал е производна форма на избрулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).