избрулвала

Речник на българския език

1. избрулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избрулвала е производна форма на избрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избрулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избрулвала е производна форма на избрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избрулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избрулвала е производна форма на избрулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избрулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избрулвала е производна форма на избрулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).