бил съм избрулвал

Речник на българския език

1. бил съм избрулвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избрулвал е производна форма на избрулвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).