избрулвали

Речник на българския език

1. избрулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избрулвали е производна форма на избрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избрулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избрулвали е производна форма на избрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избрулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избрулвали е производна форма на избрулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избрулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избрулвали е производна форма на избрулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).