замомея се

Речник на българския език

замомѐя се непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

замомѐеш се, мин. св. замомя̀х се, мин. прич. замомя̀л се, св.вж. замомявам се.

Грешни изписвания (3)

  • замумея се
  • зъмомея се
  • зъмумея се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-мо-мея за-мо-ме-ем
2 лице за-мо-ме-еш за-мо-ме-е-те
3 лице за-мо-мее за-мо-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-мо-мях за-мо-мях-ме
2 лице за-мо-мя за-мо-мях-те
3 лице за-мо-мя за-мо-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-мо-ме-ех за-мо-ме-ех-ме
2 лице за-мо-ме-е-ше за-мо-ме-ех-те
3 лице за-мо-ме-е-ше за-мо-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомял съм замомяла съм замомяло съм замомели сме
2 лице замомял си замомяла си замомяло си замомели сте
3 лице замомял е замомяла е замомяло е замомели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях замомял бях замомяла бях замомяло бяхме замомели
2 лице беше замомял беше замомяла беше замомяло бяхте замомели
3 лице беше замомял беше замомяла беше замомяло бяха замомели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще замомея ще замомеем
2 лице ще замомееш ще замомеете
3 лице ще замомее ще замомеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм замомял ще съм замомяла ще съм замомяло ще сме замомели
2 лице ще си замомял ще си замомяла ще си замомяло ще сте замомели
3 лице ще е замомял ще е замомяла ще е замомяло ще са замомели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да замомея щяхме да замомеем
2 лице щеше да замомееш щяхте да замомеете
3 лице щеше да замомее щяха да замомеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм замомял щях да съм замомяла щях да съм замомяло щяхме да сме замомели
2 лице щеше да си замомял щеше да си замомяла щеше да си замомяло щяхте да сте замомели
3 лице щеше да е замомял щеше да е замомяла щеше да е замомяло щяха да са замомели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомеел съм замомеела съм замомеело съм замомеели сме
2 лице замомеел си замомеела си замомеело си замомеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомял съм замомяла съм замомяло съм замомели сме
2 лице замомял си замомяла си замомяло си замомели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм замомял била съм замомяла било съм замомяло били сме замомели
2 лице бил си замомял била си замомяла било си замомяло били сте замомели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да замомея щяла съм да замомея щяло съм да замомея щели сме да замомеем
2 лице щял си да замомееш щяла си да замомееш щяло си да замомееш щели сте да замомеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм замомял щяла съм да съм замомяла щяло съм да съм замомяло щели сме да сме замомели
2 лице щял си да си замомял щяла си да си замомяла щяло си да си замомяло щели сте да сте замомели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих замомял бих замомяла бих замомяло бихме замомели
2 лице би замомял би замомяла би замомяло бихте замомели
3 лице би замомял би замомяла би замомяло биха замомели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-мо-мей за-мо-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-мял
непълен член за-мо-ме-лия
пълен член за-мо-ме-ли-ят
женски род за-мо-мя-ла
членувано за-мо-мя-ла-та
среден род за-мо-мя-ло
членувано за-мо-мя-ло-то
множествено число за-мо-ме-ли
членувано за-мо-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-ме-ел
женски род за-мо-ме-е-ла
среден род за-мо-ме-е-ло
множествено число за-мо-ме-е-ли