замомеел

Речник на българския език

1. замомеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замомеел е производна форма на замомея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замомеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

замомеел е производна форма на замомея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).