замомя

Речник на българския език

1. замомя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замомя е производна форма на замомея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. замомя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замомя е производна форма на замомея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).