замомеело

Речник на българския език

1. замомеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замомеело е производна форма на замомея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замомеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замомеело е производна форма на замомея се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).