замомеела

Речник на българския език

1. замомеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замомеела е производна форма на замомея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. замомеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

замомеела е производна форма на замомея се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).