замомявам се

Речник на българския език

замомя̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

замомя̀ваш се, несв. и замомѐя се, св. Започвам да се чувствам като мома. Замомя се и тръгна по разходки.

Грешни изписвания (7)

  • замомявъм се
  • замумявам се
  • замумявъм се
  • зъмомявам се
  • зъмомявъм се
  • зъмумявам се
  • зъмумявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-мо-мя-вам за-мо-мя-ва-ме
2 лице за-мо-мя-ваш за-мо-мя-ва-те
3 лице за-мо-мя-ва за-мо-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-мо-мя-вах за-мо-мя-вах-ме
2 лице за-мо-мя-ва за-мо-мя-вах-те
3 лице за-мо-мя-ва за-мо-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-мо-мя-вах за-мо-мя-вах-ме
2 лице за-мо-мя-ва-ше за-мо-мя-вах-те
3 лице за-мо-мя-ва-ше за-мо-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомявал съм замомявала съм замомявало съм замомявали сме
2 лице замомявал си замомявала си замомявало си замомявали сте
3 лице замомявал е замомявала е замомявало е замомявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях замомявал бях замомявала бях замомявало бяхме замомявали
2 лице беше замомявал беше замомявала беше замомявало бяхте замомявали
3 лице беше замомявал беше замомявала беше замомявало бяха замомявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще замомявам ще замомяваме
2 лице ще замомяваш ще замомявате
3 лице ще замомява ще замомяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм замомявал ще съм замомявала ще съм замомявало ще сме замомявали
2 лице ще си замомявал ще си замомявала ще си замомявало ще сте замомявали
3 лице ще е замомявал ще е замомявала ще е замомявало ще са замомявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да замомявам щяхме да замомяваме
2 лице щеше да замомяваш щяхте да замомявате
3 лице щеше да замомява щяха да замомяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм замомявал щях да съм замомявала щях да съм замомявало щяхме да сме замомявали
2 лице щеше да си замомявал щеше да си замомявала щеше да си замомявало щяхте да сте замомявали
3 лице щеше да е замомявал щеше да е замомявала щеше да е замомявало щяха да са замомявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомявал съм замомявала съм замомявало съм замомявали сме
2 лице замомявал си замомявала си замомявало си замомявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомявал съм замомявала съм замомявало съм замомявали сме
2 лице замомявал си замомявала си замомявало си замомявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм замомявал била съм замомявала било съм замомявало били сме замомявали
2 лице бил си замомявал била си замомявала било си замомявало били сте замомявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да замомявам щяла съм да замомявам щяло съм да замомявам щели сме да замомяваме
2 лице щял си да замомяваш щяла си да замомяваш щяло си да замомяваш щели сте да замомявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм замомявал щяла съм да съм замомявала щяло съм да съм замомявало щели сме да сме замомявали
2 лице щял си да си замомявал щяла си да си замомявала щяло си да си замомявало щели сте да сте замомявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих замомявал бих замомявала бих замомявало бихме замомявали
2 лице би замомявал би замомявала би замомявало бихте замомявали
3 лице би замомявал би замомявала би замомявало биха замомявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-мо-мя-вай за-мо-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-мя-вал
непълен член за-мо-мя-ва-лия
пълен член за-мо-мя-ва-ли-ят
женски род за-мо-мя-ва-ла
членувано за-мо-мя-ва-ла-та
среден род за-мо-мя-ва-ло
членувано за-мо-мя-ва-ло-то
множествено число за-мо-мя-ва-ли
членувано за-мо-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-мя-вал
женски род за-мо-мя-ва-ла
среден род за-мо-мя-ва-ло
множествено число за-мо-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-мя-ващ
непълен член за-мо-мя-ва-щия
пълен член за-мо-мя-ва-щи-ят
женски род за-мо-мя-ва-ща
членувано за-мо-мя-ва-ща-та
среден род за-мо-мя-ва-що
членувано за-мо-мя-ва-що-то
множествено число за-мо-мя-ва-щи
членувано за-мо-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-мо-мя-вай-ки