замомявал съм

Речник на българския език

1. замомявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замомявал съм е производна форма на замомявам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. замомявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замомявал съм е производна форма на замомявам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. замомявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замомявал съм е производна форма на замомявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).