замомявал

Речник на българския език

1. замомявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замомявал е производна форма на замомявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замомявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замомявал е производна форма на замомявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. замомявал — мин. деят. св. прич. м. р.

замомявал е производна форма на замомявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. замомявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

замомявал е производна форма на замомявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).