щяло съм да замомея

Речник на българския език

1. щяло съм да замомея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да замомея е производна форма на замомея се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).