щял съм да замомея

Речник на българския език

1. щял съм да замомея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да замомея е производна форма на замомея се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).