дупча

Речник на българския език

ду̀пча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

ду̀пчиш, мин. св. ду̀пчих и дупчѝх, мин. прич. ду̀пчил и дупчѝл, несв.; Кого, какво.
1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената.
2. Хапя, бода. Комарите ме дупчиха цяла нощ.

Грешни изписвания (1)

  • дупчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице дуп-ча дуп-чим
2 лице дуп-чиш дуп-чи-те
3 лице дуп-чи дуп-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице дуп-чих дуп-чих-ме
2 лице дуп-чи дуп-чих-те
3 лице дуп-чи дуп-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице дуп-чех дуп-чех-ме
2 лице дуп-че-ше дуп-чех-те
3 лице дуп-че-ше дуп-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дупчил съм дупчила съм дупчило съм дупчили сме
2 лице дупчил си дупчила си дупчило си дупчили сте
3 лице дупчил е дупчила е дупчило е дупчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дупчил бях дупчила бях дупчило бяхме дупчили
2 лице беше дупчил беше дупчила беше дупчило бяхте дупчили
3 лице беше дупчил беше дупчила беше дупчило бяха дупчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дупча ще дупчим
2 лице ще дупчиш ще дупчите
3 лице ще дупчи ще дупчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дупчил ще съм дупчила ще съм дупчило ще сме дупчили
2 лице ще си дупчил ще си дупчила ще си дупчило ще сте дупчили
3 лице ще е дупчил ще е дупчила ще е дупчило ще са дупчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дупча щяхме да дупчим
2 лице щеше да дупчиш щяхте да дупчите
3 лице щеше да дупчи щяха да дупчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дупчил щях да съм дупчила щях да съм дупчило щяхме да сме дупчили
2 лице щеше да си дупчил щеше да си дупчила щеше да си дупчило щяхте да сте дупчили
3 лице щеше да е дупчил щеше да е дупчила щеше да е дупчило щяха да са дупчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дупчел съм дупчела съм дупчело съм дупчели сме
2 лице дупчел си дупчела си дупчело си дупчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дупчил съм дупчила съм дупчило съм дупчили сме
2 лице дупчил си дупчила си дупчило си дупчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дупчил била съм дупчила било съм дупчило били сме дупчили
2 лице бил си дупчил била си дупчила било си дупчило били сте дупчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дупча щяла съм да дупча щяло съм да дупча щели сме да дупчим
2 лице щял си да дупчиш щяла си да дупчиш щяло си да дупчиш щели сте да дупчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дупчил щяла съм да съм дупчила щяло съм да съм дупчило щели сме да сме дупчили
2 лице щял си да си дупчил щяла си да си дупчила щяло си да си дупчило щели сте да сте дупчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дупчил бих дупчила бих дупчило бихме дупчили
2 лице би дупчил би дупчила би дупчило бихте дупчили
3 лице би дупчил би дупчила би дупчило биха дупчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дуп-чи дуп-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род дуп-чен
непълен член дуп-че-ния
пълен член дуп-че-ни-ят
женски род дуп-че-на
членувано дуп-че-на-та
среден род дуп-че-но
членувано дуп-че-но-то
множествено число дуп-че-ни
членувано дуп-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дуп-чил
непълен член дуп-чи-лия
пълен член дуп-чи-ли-ят
женски род дуп-чи-ла
членувано дуп-чи-ла-та
среден род дуп-чи-ло
членувано дуп-чи-ло-то
множествено число дуп-чи-ли
членувано дуп-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дуп-чел
женски род дуп-че-ла
среден род дуп-че-ло
множествено число дуп-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род дуп-чещ
непълен член дуп-че-щия
пълен член дуп-че-щи-ят
женски род дуп-че-ща
членувано дуп-че-ща-та
среден род дуп-че-що
членувано дуп-че-що-то
множествено число дуп-че-щи
членувано дуп-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

дуп-чей-ки