дупчил
1.
дупчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
дупчил
е производна форма
на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
дупчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
дупчил
е производна форма
на дупча (мин. деят. св. прич. м. р.).