дупчил

Речник на българския език

1. дупчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупчил е производна форма на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупчил — мин. деят. св. прич. м. р.

дупчил е производна форма на дупча (мин. деят. св. прич. м. р.).