дупчела

Речник на българския език

1. дупчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупчела е производна форма на дупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дупчела е производна форма на дупча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).