дупчила е

Речник на българския език

1. дупчила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупчила е е производна форма на дупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупчила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупчила е е производна форма на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).