дупчила

Речник на българския език

1. дупчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупчила е производна форма на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дупчила е производна форма на дупча (мин. деят. св. прич. ж. р.).